[youtube=http://www.youtube.com/watch?v=ClCh7CqHK64&w=710]
Всяка сутрин идвам при теб
с разпилени нощни коси…
погалвам ръцете ти
целувам те нежно
и оставам наоколо
тиха, прилежна,
заслушана в ехото, което реди –
с шепота –
в шепа бистра вода от реката…
в багрилото есенно –
с кестенов лист…
в стеблото на старо дърво
клонатото –
придобило вечернята-песен
на късните птици…
блестящо… дълбоко…
звънтящо… или?..
в разлятото ехо
омайно широко е… колкото
взорът на трите очи!..
Всяка сутрин идвам при теб.
А денят…
от вечерта е започнал.
Таня Сарандева – От Вечерта
