Посланичката на Норвегия у нас Тове Скарстейн си взе пръст от мястото, където бяха намерени мощите на св. Йоан Кръстител.
Нейната страна финансира разкопките на базиликата “Света Богородица” на остров Св. Иван.
Вчера тя отиде на острова с корабче от Созопол, за да разгледа мястото, където бе открит реликварият с мощите. Нейн гид бе шефът на бургаския музей Цоня Дражева.
В подходящ за жегите бял тоалет, маратонки и шапка, Нейно превъзходителство се разходи из руините, където археолозите продължават да работят. Тя разпитваше в детайли за всичко, но прояви особено любопитство защо специалистите са търсили находката точно в тази зона на базиликата.
Дражева и колегата й от созополския музей Димитър Недев обясниха, че тук е бил кракът на олтарната маса.
След това я впечатлиха с разказа си за богатата библиотека, която преди векове е съществувала на острова и където са се изработвали луксозни издания на църковни книги, разпространявани из цяла Европа.
Скарстейн разпита и за значимостта на острова като религиозно средище през Средновековието. Дипломатката пристигна в Созопол в понеделник и се срещна с кмета Панайот Рейзи.
Той й благодари за подкрепата, която Норвегия оказва за опазване на културно-историческите ценности на града. Кметът й подари луксозна книга за Созопол, написана от Божидар Димитров.
Тя му връчи специално издание за проектите, финансирани от Норвегия, с обещание следващото да започва с фотоси от мощите на свети Йоан Кръстител.
Тове Скарстейн гостува и на Кирил Арнаутски, председател на фондация “Созопол”, чийто проект за разкопки на острова спечели финансиране от норвежкото правителство с 584 028 евро. То е 90% от разходите.
Преди да поеме към острова, домакините закичиха щерката на посланичката Ада с градинско цвете. Созополските рибари пък изненадаха дипломатката с печена риба, предварително потопена в марината. (24часа)
Тове Скарстейн: Съвсем естествено е да има дебат за мощите
– Ваше превъзходителство, как приехте вестта за намирането на мощите при разкопки, финансирани от Норвегия?
– Бях си в кабинета и четях новините. Първата ми мисъл бе: Това е сензация! После започнах да се чудя: А не е ли по един от нашите проекти? Питах един от служителите и той потвърди. И това ми се стори два пъти по-впечатляващо. Първо, фактът, че са намерени мощи, и, второ, че това е благодарение на нашия проект.
– В първото интервю за “24 часа” проф. Казимир Попконстантинов коректно обяви, че разкопките са с норвежко финансиране. Как се стигна до него?
– Това не е мое лично решение. Става въпрос за дълъг процес. Норвегия следва правилата на ЕС, има оценки, намеса на експерти на много нива. Фондация “Созопол” се оказа най-добре подготвена. Техническото им предложение бе изключително добре направено, те показаха надеждни възможности за изпълнение.
Освен това някак си се усети тяхната дълбока ангажираност за запазване на културното наследство. Така че оценките – от норвежка и българска страна – съвпаднаха.
– Министър Божидар Димитров се изрази остро за археолозите, които се усъмниха в автентичността на находката.
– Съвсем естествено е при толкова сериозно откритие, да има хора, които вярват в неговата автентичност, и други, които не вярват. Част от демокрацията е да има дебат. Намирам за съвсем разумно научните проверки по автентичността да продължат.
– Като донор Норвегия има ли конкретни изисквания за експертизи?
– Няма да изискваме специални научни потвърждения, защото те излизат от рамките на проекта. Но винаги, когато одобряваме проект, се уверяваме в квалификацията на хората, които ще работят по него. Така беше и в случая. Тук въпросът се свежда до българските правила и до българската църква.
– В Созопол заявихте, че всички норвежци ще научат за откритите реликви. Това ще доведе ли повече ваши сънародници у нас?
– Вероятно да. Норвежците са протестанти и за тях св. Йоан Кръстител е също важна личност.
– Бяхте и в Смолян, където също се реализират проекти, финансирани от Норвегия. Какви са изискванията за отчетност?
– Следваме правилата на ЕС и тясно си сътрудничим с българските партньори, които се занимават с европейските фондове. Но и посолството има ангажименти, защото средствата по тези проекти са пари на норвежките данъкоплатци. Норвежкият парламент и обществеността искат да са сигурни, че те се разходват по предназначение.
– 126,6 млн. отпускате за следващите 4 г. За какво ще са тези пари?
– Първо трябва да се договорим с българската страна в кои сектори ще заложим приоритетите. Надяваме се да приключим преди Коледа. После ще направим информационни сесии, на които ще поканим местните институции, ще пуснем съобщения в печата, аз ще дам интервюта. Но най-достоверният източник е уеб страницата ни www.norvegia.bg.Тя е на български.
– Имате ли и други проекти с фондация “Созопол”?
– Надявам се да ни представи предложения. Те се оценяват от комитет по селекцията. Има конкуренция и това, че фондация “Созопол” веднъж е получила средства от нас, не означава, че автоматично ще получи и за следващи проекти. Но, разбира се, щом е успяла навреме и добре да се справи с първия, ще има доста по-добра оценка за надеждността при следващ проект.
– Норвегия няколко пъти е обявявана от ООН за най-добро място за живеене. Какво трябва да направи България, за да я доближи?
– На първо място политиците трябва да имат за цел доближаването по тези параметри. Освен това да мислят за доброто на хората, а не само за себе си. Правителството трябва да се отърве от корупцията. Защото това е кражба на парите на хората.
Това са средства, които могат да се използват за инфраструктура, за образование, за здравеопазване, а не да изчезват. Причината държави като скандинавските, като Финландия, Швейцария, Канада да имат толкова високи социални показатели е, че те имат една много добра система за здравеопазване на принципа на свободен достъп, много добро образование и развита инфраструктура.
– Кое място на българското море ви е любимо?
– Бих развеждала мои приятели от Норвегия навсякъде. Но днес моето любимо място е Созопол. Не бях идвала тук. Но трябва да спомена и Бургас – също красив град.
– А какъв бе вашият път към България?
– Като дипломат от кариерата, представител на малка страна, съм се занимавала с какво ли не. Отговаряла съм за Азия, занимавала съм се с хуманитарните дейности на нашето правителство. Когато започна войната в Югославия, се прехвърлих да отговарям за Балканите. После работих по въпросите за НАТО и по присъединяването на новите държави в пакта. Така се запознах и с България.
Археологът Николай Овчаров: Това е сериозно откритие
“Поздравявам Казимир Попконстантинов за откритието му. До този момент аз запазвах мълчание, защото не исках да се включвам в полемиките, които възникваха”.
Така за първи път коментира откритието, направено в манастира “Свети Йоан Предтеча” на остров Свети Иван край Созопол археологът проф. Николай Овчаров. Мнението му е, че това е една голяма находка.
“Аз съм работил на тази църква преди повече от 20 години и знам колко ценен паметник е. Откриването на тези мощи в специален реликварий е голямо постижение за българската археология”, допълни проф. Овчаров.
Той се надявал находката да има съдбата на откритите на Перперикон християнски реликви. Те бяха предадени на църквата, в която служи отец Боян Саръев. По думите на свещеника те са обект на почит от много хора.
За първи път в кърджалийския музей вчера бяха показани и уникалните златотъкани епископски одежди от втората половина на XII век, открити през 1998 г..
Източник: 24 часа