Улички каменостръмни, стрехи грамадни и тъмни, черни вечерни смокини, като очи на гъркини.
Амфори! Залези! Лодки! И романтични разходки с някоя фея по кея!
Град поетична идея, град романтично безгрижен! Такъв и до днеска те виждат тълпите, които прииждат!
Брадати художници с папки, поети със сламени шапки и дами от найлон и скука! Те минават заминават от тука!
Прелетно шарено ято! Но свърши ли твоето лято, задуха ли вятърът страшен, на лодките в купом се качват и сбогом романтико наша!
Тогава под вятъра страшен, един твой беглец ще се върне, ще дойде той с две очи бистри, брега ти от кал да почисти! И ти ще се смееш със него! Ще стане пак истинско лято мой истински красив Созопол
ред.бел. неизвестен автор