Сякаш преливат вълните наежени
в пламен копнеж за миг свобода.
Слънчеви капки докосват лицето ми,
граница губи се между небе и вода.
Как ми се иска да се гмурна неистово!
Заливът глухо пустее широк!
Морският вятър разпръсква косите ми,
а чайките стрелкат се в простора дълбок!
Въпреки тъжната есенна глъчка,
стоя прикована тук до водата.
Все тъй от морето омаяна съм,
вперила поглед далеч в синевата…
февруари 2013г.
Хр. Фиданова