ПО СТЪПКИТЕ
(на моя бряг премина…)
Ранно-пролетното слънце
със залез калайдисваше
на залива водата.
Пазеха вълните тишина.
Едва шептяха.
И пропълзяваха на ситно,
на райе,
към твоя бряг
да слушат (с тебе)
приказка…
Плетена в зелени водорасли.
Украсена мидено.
От нимфите. За принца,
който търси Пепеляшка.
(Истинската.) В апотеоз
от днешни времена.
(По стъпките преминах…
и събрах,
вкопах ги в пясъка.
Да не си отидат! Никога.)
Из „Поезия край морето“ на Таня Сарандева