Благодаря, Небе,
над мен че те има.
Ребусите решаваш…
Правиш ме видима.
А чувствата мои
сривани в тлен –
взривяваш ги…
Няма нощ, няма ден,
е космичен зенитът.
Преогъваш синджирено
душата ми млада –
с езичната буря
и с бялата клада…
Акомпанирам ти аз –
на Прима виста…
Благодаря, Небе,
че роди ме в това –
оброчище чисто!
автор Таня Сарандева
из стохосбирката “Цветът на живота”