Вълна след вълна,
Скала над скала
И вятър и устрем и рев
И нежност като ласка.
Морето има сто лица
Сурово,игриво,небрежно,
Но щом докосне брега,
Подрежда песъчинките прилежно.
Да открием неговите тайни,
Но само смелите моряци,
Узнават от вълните му безкрайни.
Морето, никому не подарява,
Дори и мидена черупка,
Но щедро се отблагодарява,
На този, който го обича.
Морето обича и мрази,
За някои ласка за други съдба,
Не иска друго,само да го пазим,
За да ни има на света.
Паскал Кюмурджиев
05.11.2011г.