За бъдещето на подводната археология в България и за най-новото откритие на Центъра по подводна археология радио „Фокус”- Бургас разговаря с Михаил Заимов, член на “Блек Сий Техникъл Дайвинг”, организация, която провежда многократни експедиции, като локализира и изследва потънали кораби, подводници.
Фокус: Господин Заимов, бихте ли разказал в началото на нашия разговор с какво се занимава подводната археология?
Михаил Заимов: Подводната археология и също толкова значителна, колкото и археологията на сушата и е наивно да се мисли, че археологията и всички исторически паметници са концентрирани само на сушата. Под водата има също толкова значими археологически проучвания, които могат да бъдат извършени и да бъдат открити също толкова интересни паметници на културата, както и на сушата.
В момента ние сме в зората на първите дълбоководни археологически проучвания на българското черноморско крайбрежие. Първите резултати вече са налице, имаме много перспективни точки, които ще проучим това лято и следващото на 2011 година. Вярвам, че ще спомогнем България да се появи на картата на подводните археологически открития и да застане на подобаващо място по същия начин, както тя стои с нейните проучвания на сушата.
Фокус: Казахте, че предстои да изследвате много перспективни точки. Кои са тези точки и на какъв принцип се избират те?
Михаил Заимов: Тези точки идват по сведения от, както между другото се случва по целия свят, рибарите, които закачат своите мрежи в процеса на труда си за дъното за някакви обекти, които в последствие ние проверяваме. Някои от тях се оказват в последствие камъни, други пък – големи дървета, а някои от тях ще се окажат със сигурност потънали кораби.
Фокус: Кой район е най-благоприятен за подводни археологически изследвания и кой е най-трудният?
Михаил Заимов: Ние сме концентрирани по пътя на античните гръцки кораби. Както знаете, западното крайбрежие на Черно море е колонизирано от гръцките преселници 6-7 век пр. Хр. и ние знаем по кои пътища тези кораби са се движели в този период и в момента основно проучваме перспективни точки по тези маршрути. Това е нашата задача в момента.
Фокус: Наскоро Вашият екип е попаднал на интересна находка. Може ли да разкажете повече за нея и съответно да споменете и други интересни обекти, които се открили в процеса на работата си?
Михаил Заимов: Конкретно нашата фондация преди да започне работа с Центъра за подводна археология се занимаваше най-вече с кораби, потънали миналото столетие най-често в последствие на Първата и Втората световна война. Открили сме не малко модерни кораби. Бих казал от порядъка на не по-малко от 25 и сме ги проучили. В момента задачата ни е нова, много предизвикателна, защото дълбочините, на които работим са от порядъка на 70-90 до 100 метра – изключително спортно постижение, много знания, много умения, много техника се изисква, за да направите едно такова спускане в една среда, която аз бих определил като най-неблагоприятната за човека след космоса. Когато правите едно високопланинско изкачване, дори на един осемхилядник средата е относително дружелюбна, защото може да се диша въздух, докато под земята. Всеки един момента сме на 30 сек. от смъртта. Смятам, че това, с което се занимаваме, тези спускания са едно от най-сложните неща, с които може да се занимава човек от спортно-техническа гледна точка. Що се отнася до новото ни откритие – това е първото ни сериозно откритие този сезон. Става въпрос за един две- или тримачтов ветроход с доста значителна за времето си дължина от 50 метра, широчината му е 7 метра. Той е дървен. Той няма двигател, което го отнася в периода 18-19 век най-вероятно. В последствие се очаква да изследваме товара му, да изследваме и някои други специфични параметри по него и може би ако имаме много голям късмет да открием неговото име и история.
Фокус: Каква техника е необходима за практикуването на подводна археология, скъпа ли е тя и съответно как се финансирате?
Михаил Заимов: Нашата фондация “Блек Сий Техникъл Дайвинг” се финансира основно от спонсори. Що се отнася до подводната археология на една малка дълбочина тя може да бъде извършена по конвенционален метод. Просто, гмуркайки се с конвенционално леководолазно оборудване, но на една по-голяма височина от порядъка на 90 м., там се работи с т.нар. дистанционно управляеми роботи и много се надяваме, че Центърът ще успее да се сдобие с такъв робот за следващи изследвания през 2011 г., тъй като това е едно роботче, което се управлява от повърхността, има камера, има осветление, движи се между останките и свършва една голяма част от работата и после остават някой фини детайли за леководолазите, тъй като знаете, че нищо не може да замени човешкото око. Естествено, че е скъпо, тъй като това е свързано с придвижване по море, с гориво за лодките, водолазното оборудване е изключително скъпо. За да направим едно 90-метрово спускане, ние носим закачени на себе си 6-7 бутилки, а оборудването тежи над 100 кг. и знанието, което ви трябва, за да придобиете умението не толкова да се спуснете, колкото да излезете живи от тази дълбочина, е минимум 4-5 години сериозна подготовка.
Фокус: По какъв начин държавата финансира тези проучвания?
Михаил Заимов: Специално нашата фондация не получава държавно финансиране. Издържа Института за подводна археология, но бих казал, че думата „издържа” е доста силна. Тя едва му позволява да оцелява, което за мен е необяснимо и говори за липса на национално отношение към историята ни, тъй като пак повтарям – под водата има точно толкова археологически и исторически паметници, както и на сушата. Това, че когато човек погледне под водата, те не се виждат, това не означава, че те не са там. Те постоянно са подложени на атаките на времето, които са много по-сериозни от тези на сушата, атаките на рибарките кораби и смятам, че е крайно време държавата да обърне внимание на културното си наследство под водата и това трябва да стане с една сериозна програма за финансиране на Центъра за подводна археология.
Фокус: Съществува ли и при вас проблем с иманярите, както е с археологическите обекти на сушата?
Михаил Заимов: Зависи от мястото. Примерно „Титаник” през цялото време е атакуван от иманяри. Те обаче не са от вида, който ние си представяме, а по-скоро са едни полулегални, които влизат в морето и през цялото време събират артефакти. По света пътува една много любопитна експозиция, която показва артефакти от „Титаник”. Тъй като подводният спорт се практикува в България вече повече от 50 години, голяма част от историческите антични паметници, които са били на достъпна за човека дълбочина около 30 метра, са ликвидирани в момента, но намирането на един античен съд и спускането на голяма дълбочина не е в сферата на възможностите на един конвенционален български иманяр.
Фокус: Колко са подводните археолози в България и има ли интерес към тази дейност?
Михаил Заимов: Подводни археолози има единствено в Центъра по подводна археология с няколкото души, които работят в него. Ние не би следвало да бъдем наричани подводни археолози, по-скоро сме практическата ръка и очи на археолога. В случая Христина Ангелова, която е изключително енергичният ръководител на Центъра за подводна археология, тя ни насочва и ни обяснява, а ние сме нейните дълги и дълбоки ръце.
Източник: Радио „Фокус“