Затварям очи и те виждам,

вълшебно мое море,

и пулса далечен усещам

на твоето топло солено сърце.

И синя безбрежност в мене се влива,

и чувствам се малка, но някак добра,

и губя се, чезна сред тази магия,

разбиват се бавно вълна след вълна.

Една синя надежда пред мен се простира,

една нова горчиво-солена мечта,

морето късчета обич събира

и прави огърлица на радостта.

И в пазвата си то ме залюлява

заспивам под було от морска мъгла…

КАЖИ МИ, ЧЕ СЪМ ХУБАВА, стихове

Теодора Стефчева, 2010