Навън вали, разкъсва се небето, Страда и отива си от нас, едно щастливо нежно бяло лято – светлата звезда във тъмен час. Ръцете черни днес към нас протягат Дърветата и училищния двор И празна, и самотна е душата, Боли сърцето като във затвор – Навън вали, разкъсва се небето. Гори душата, страдам във нощта.
Евдокия живяла в сирийския град Илиопол. Тя събрала богатство почти колкото царската хазна с греховни дела. Така умъртвила душата си и вкаменила сърцето си. Странстващ монах на име Герман отседнал в съседство на Евдокия. Тя чула молитвите му и много се трогнала. Евдокия станала християнка и започнала да разпространява вярата. Противниците й я преследвали и…
Затварям очи и те виждам, вълшебно мое море, и пулса далечен усещам на твоето топло солено сърце
