Мнението си за Созопол споделя Вени Марковски
Прочетох с интерес статията на Момчил Инджов в “24 часа”, но няма да се спирам върху нея – авторът има впечатления от някакво гръцко село и ги споделя с радост, един вид – това е мястото – мечта за почивка.
Предпочитам да се спра над въпроса защо българският Созопол е хубаво място за лятна почивка.
Много са причините, поради които предпочитам Созопол пред Созополи (където впрочем не съм бил, но съм бил много пъти в Гърция, като включително съм имал и две обиколки на страната, през които минах около 6000 км с кола, мотор и ферибот).
През 2012 г. заведох в Созопол мои приятели от САЩ и Франция, с които отседнахме в “Каса Дел Маре” (ред.бел. Casa Del Mare Sozopol), в Стария град. Хотелчето е ново, но построено в стар стил, кокетно и – най-важното – с мениджмънт, който е мечта за всеки западен хотел от подобен род.
Движението на автомобили по тесните улички на Стария Созопол е разрешено, макар че аз бих предпочел да е забранено – има достатъчно паркинги около пристанището, а ходенето из Стария град не е толкова изморително.
В града има няколко много добри заведения и много, в които няма смисъл да се стъпи. Но така е почти навсякъде по света, а и все пак Созопол не е тузарският курорт Хемптънс в САЩ.
Но ето какво можеш да направиш в Созопол, а не можеш на много други места:
- В Созопол можеш да идеш до пристанището и да се срещнеш с ослепителната Ина Димитрова, която може да те убеди, че най-доброто нещо за твоята почивка е да се увлечеш по водолазно гмуркане.
- В Созопол можеш да се срещнеш на улицата с хора от света на киното, театъра и музиката.
- В Созопол можеш да се занимаваш с йога със Sarah Astbury (Сара Астбъри-англичанка, преселила се в България) или да се запишеш за уроци по рисуване при мъжа.
В Созопол само на няколко крачки от хотела можеш да прекараш часове във Фейският магазин на Тита и Лили (произлиза от думата “фея”, а не от фейсбук), в който моите гостенки, свикнали да си пазаруват дрехите само в най-добрите магазини в Ню Йорк, без усилия намериха подходящи за себе си тоалети (и по този начин инвестираха в читави млади хора, а и в България).
Разбира се, свикналият на лекото мързелив нашенец би искал да бъде на почивка в смесена система:
- Да живее в социализма, когато нямаше частни хотели, а само почивни станции, но задължително да го обслужват по капиталистически, ама, ако може, без пари. Или с карта от профсъюза.
- Да спи в хотел, който да е хем в центъра, хем на брега.
- Брегът да е хем широк и дълъг, хем да не се налага да ходи много време бос по горещия пясък.
- Да има барче на плажа, но да е само за него и да не пуска чалга.
- Да има чадъри и шезлонги и, разбира се, без пари!
- Ако може, и с басейн наблизо, но без бетон около него.
Може, разбира се – има такива курорти, но просто не са нито в Гърция, нито в България. И не са ни по джоба.
А ние направихме друго – основният плаж, на който ходихме, бе Аркутино. Няколко пъти бяхме и на басейните Ваканционен комплекс “Свети Тома”. В който има нещо много важно за родители с малки деца – детски кът, в който децата могат да бъдат оставени във вещите ръце на опитна преподавателка!
Пиша това и вече чувам недоволните гласове на възмутените читатели: “Ама как ще ида до там? Трябва да местя колата” или “Да, бе, да – и да им плащам 3 лева паркинг, че и бензин да харча. Аз на почивка ли съм дошъл, или да се развявам по пътищата”.
Е, ако мислим така, Черно море не е за нас.
Ако обаче искаме не само да си починем, а и да се разходим, да обиколим крайбрежието, да потърсим и намерим нашето любимо кътче на плажа не в центъра, а извън града… и не на последно място: да получим западните услуги на български цени – тогава определено трябва да изберем Созопол пред Созополи.
източник: 24 часа | Вени Марковски