Все тук ме водят нозете ми, и очи да затворя все по тесните павирани улички криволича. Ако знаете само каква носталгия носи улица Рибарска… Тя ме отвеждаше до най-топлият дом, с най-добрите хора. Там пораснах, там под рамката на дървения прозорец станах свидетел на най- неповторимите залези, пак там ме възпитаха да раздавам, да обичам, научиха ме да намирам щастието в ствола на старата смокиня, в аромата на пържената риба от най-сръчните ръце на милата ми леля Елена❤
Обичах да се крия в тесните римни по залез слънце, да събирам нишки паяжина, да ям с пръсти, да се навеждам през терасата в опит да достигна носа на рибарската лодка… А тя недалеч от мен се клатушкаше и събираше в прогнилите си дъски отиващите си лъчи топлина. Долепила детското си носле до прашната рибарска мрежа покриваща ниското прозорче, се наслаждавах на топлата теснота на мъничката кухня, събрала в себе си разкази за морски премеждия, малки герои и изпяти песни. Тръгнете с мен по улица Рибарска, затворете очи, вдъхнете аромата на солта, мирисът на старо дърво, послушайте шума от двигателя на малката лодка, отправила се към необятната морската шир, доловете ритмичната песен на моряшката съпруга очакваща своя любим капитан..
Елате в Созопол и … потърсете улица Рибарска❤
Силвия Андреева
30.01.2018
Созопол