Викат му гръцки сладкиш, но нито една гъркиня не умее да го приготвя, казват с гордост българките в крайморския град. Авторката успя да „открадне“ за читателите на вестника уникалната рецепта
Какво е дамга ли? Според българския тълковен речник означава следа, белег, петно, леке, отпечатък, позорен печат, стигма. Не този смисъл обаче влагат в думата седем българки от Созопол. Дамгите, казват те, са сладката тайна на Созопол, а уникалната рецепта се предава само от майка на дъщеря и от свекърва на снаха. В крайморския град му казват още гръцки сладкиш, но нито една гъркиня не може да го приготвя, казва с гордост Катя Кофчезлиева. Всъщност, тя е една от
тарторките на бойната група пенсионерки-пазителки на начина, по който се оформя сладкото чудо, един от символите на Созопол. С нейно и на приятелките й позволение записахме за своите читатели рецептата на дамгите.
Първо, две ръце не стигат, затова се включваме в месенето на тестото и в пърженето повече баби, пояснява с усмивка Златка. Сварваме ги, заедно с Гергана, Пенка, Евтемия, Соня, Сашка и шефката на отдел „Култура“ в общината Мариана Паскалева в двора на една от старите созополски къщи, тъкмо да допиват следобедното си кафе. На масата са подредени домашно приготвени курабийки и кифлички, ароматен кекс, истинско сладко от зелени смокини и разбира се, прочутите дамги.
Докато ги предразполагаме, в хода на разговора научаваме любопитни неща. Приятелки от 30 и повече години, седемте дами започват неизменно деня си заедно, точно в 9,05 часа сутринта. Докато пият ритуално първото си кафе, бистрят коя какво ще готви, после малко женски клюки, накрая обсъждат сериалите. Спорят за любимите герои шумно, ядосват се от личните им драми, съпреживяват оплетените им съдби. Веднъж месечно, като вземат пенсиите, ходят заедно да се почерпят. Даже като редовни посетителки, наскоро си издействали карти с намаление в кафе „Червило“, имат ВИП-карти и за ресторанта на хотел „Селена“.
Неусетно симпатичните дами ни въвеждат в темата, заради която им гостуваме ден след откриването на туристическия сезон в Созопол. Една – две от тях леко са прегракнали от пеене по време на концерта на Тони Димитрова предната вечер на естрадата на Амфитеатъра.
След дълги години проби установихме, че идеалната пропорция е 12 яйца, около половин килограм брашно и пакетче нишесте, обяснява леля Златка. Яйцата се разбиват на пухкав сняг и към тях се прибавят 12 пълни черупки хладка вода, една черупка ракия, след което постепенно и равномерно се добавят брашното и нишестето, като се редуват. Накрая към тестото се слага щипка сол и една ванилия за аромат.
То е рядко, като за палачинки. За да станат дамгите, сместта трябва точно да се улучи, иначе всичко пропада.
„Миналата година една приятелка от Габрово ме кани на гости, посрещна ме с нашия сладкиш. Беше много щастлива, че сама се е справила. Не й казах, че дамгите и бяха като туткал. На нейно място щях да сложа още малко брашно и щях да ги изпържа на палачинки или бухти, да не стават зян продуктите“
разказва през смях Пенка.
Нямате ли специална форма обаче, мероприятието не си струва изобщо да се започва, категорична е жената. Приятелките имат само две, произведени преди повече от 50 години от грамофонни плочи. Поне от 20 години няма майстори, които да се занимават с тях, затова останалите за общо ползване се пазят като истинска ценност. Не се измиват, след употреба се забърсват с мека салфетка и се прибират.
Формичката се топи в яйчено – брашнената смес и веднага се прехвърля в тенджерка с един литър врящо олио. Сладкишът се изпържва за секунди, слага се в чиния и обилно се наръсва с пудра захар, докато е още горещ. Екипът на вестника също пробва от сладкото чудо. Уверяваме ви, усилията си струват.
Източник: Десант
Видео: bTV