Нека е лято там във Созопол!
Щом влюбени двама неуморно вървим-
боси по пясъка – едър и топъл,
вкопчени в миг незабравим.
Нека е лято! Нека сме влюбени!
Жаркото слънце телата да пари!
Самотни при залива да стоиме изгубени
в пламен копнеж за любовни пожари.
С нежна прегръдка да се здрависват очите-
моите в теб, твоите в мен,
така, както морската пяна докосва скалите,
така аз отдадена, ти устремен.
Хр. Фиданова 2008