НАРОД КОЙТО НЕ ЗНАЕ ИСТИНАТА ЗА ИСТОРИЯТА СИ , НЯМА БЪДЕЩЕ !
Всички търсим истината, някога тя ни се изплъзва, но ние сме непримирими.
Книгата която искам да ви представя и която написах с голяма любов е да поставя нашите градове в лоното на значимите градове се казва, ВИЗАНТИЯ-НАСЛЕДНИЦИ ЛИ СМЕ НА ВЕЛИКА ИМПЕРИЯ ?
Самото заглавие ни поставя въпрос на който трябва да си отговорим, не буквално, а с факти и доказателства. Това правя в книгата и с гордост мога да отговоря, че България наистина е наследник на една велика империя, която просъществува повече от хиляда години.
Градовете както по Черноморието така и във вътрешността на страната много често преминават от едната или другата страна, но това не е пречка една велика империя да успява да оставя своя отпечатък, който и до ден днешен е налице.
Защото като всяка велика империя, каквато е византийската тя е градивна, а не разрушителна! Ние сме свидетели на това, въпреки че не всичко което е дошло до нас е в изряден вид, но това е достатъчно за да вдига нашето самочувствие.
Много от нас може би си поставят въпроса:
Защо Византия, Византия е империята, която създаде първата цивилизация?!
Но не това е първото, първото е, че Византия прие християнството и даде нов ход в развитието на човечеството. Защо Византия, защото Византия е завоевателна, но не разрушителна. Още много въпроси може да поставяме, но не това е моята цел. Целта ми е ясна да докажа с факти и доказателства, наистина ли Византия е Великата империя на които и ние – България сме наследници. Готови ли сме да го признаем, това е още един въпрос.
Книгата хвърля светлина върху историята на България и това, че няколко века е в пределите на Византия я прави не само значима, но и необходима за самата Византия.
Византийската империя се разпростира на много голяма площ, като непрекъснато мени своя периметър. Както всички империи тя е и завоевателна и брани своите граници, като постепенно ги приобщава към себе си и придава своя облик и на новите си завоевания.
Византия е олицетворение на цивилизацията по онова време
Тя не само оставя отпечатък , но създава стилове във всички области на развитието на живота. В икономиката, като показва как да се произвежда, във военното дело и до сега има методи които се използват, в културата, изкуството, византийския стил и досега е познат, в образованието, създава университети и обучава кадри за нуждите на империята.
Предназначението на тази книга е да се чете от любители, читатели които обичат историята. Тя е популярно четиво, доста атрактивно, включва легенди, митове, много факти и голям снимков материал. Тя не прави философски разсъждения, не поставя за разрешаване на сложни дилеми, само доставя познавателна информация. Тук не се дискутира в дълбочина, колко и защо е велика Византия. Големите дискусии оставям на учените. За времето си тя е единствена и често ние затаяваме дъх пред нейното величие. Тя е продължител на Римските и Древногръцките традиции.
Защо заглавието е Наследници ли сме ?
Този въпрос е непрекъснато пред нас и ни кара да правим преценка след всеки раздел на книгата и да си отговаряме на него, като накрая ще може да се обобщи дали е така както е замислена книгата.
Аз мисля, не само мисля, но съм сигурна , че ние сме наследници и трябва да сме горди, че сме били част от това величие. Византийската империя остави своя отпечатък години след нейната разруха и заграбване, тя присъства в съвременната действителност с нейните методи в културата, изкуството, Византийската империя, Византия или Източна Римска Империя са модерни названия от 17 век..Източната Римска Империя с главен административен център Константинопол просъществува до 1453 година. Териториите които заема през различните периоди на нейното развитие са огромни Мала Азия, Балканите, Далмация, Италия, Египет, Сирия, Палестина, Армения, Абхазия част от северното крайбрежие на Африка, много от средиземноморските острови и др. Освен християнската религия, в развитието на Византия влияние оказват наследени от античността елинистични римски традиции. Благодарение на своето географско положение Византия печели в продължение на столетия от търговията между запада и изтока и е водеща търговска сила в предлагането на всякакви стоки и най вече на луксозни стоки. Нейният културен, икономически и военен потенциал е фактор възпиращ разпространението на исляма от изток на запад. Името Византия произлиза от старото име на Константинопол, а именно Византион. И тук по подобие на Римската империя името на големия полис се приема от държавата като от Рим – Римска, и тук Византия от Византион.
Водена преди всичко от желанието си да засиля значимостта на нашия град и градовете – наследници на тази велика империя, аз вложих всичката си енергия да покажа цялото това наследство. Наследници са всички градове, които съм упоменала, това са големите значими градове и още три пъти по толкова по малки действащи и все още неоткрити градове. Много често ще видите (наблягам на това), че всички съвременни методи, строежи, значими неща в нашия живот, просто са копия от действията на тази велика империя. Например моловете, имало е такива молове, спа центровете и още много други, просто нищо не е от днес! Приноса на Византия в развитието на цивилизацията е не сравним.
Не мисля да разказвам книгата, смятам че тя ще постави пред вас още ред въпроси, Аз не съм индеферентна, поставям въпроси, правя разсъждения, заключения, изказвам съмнения, защитавам, критикувам и най важното както винаги не съм безпристрастна. Големите разсъждения съм оставила на учените. Много информация прегледах, разучавах, но открих, че в България има малко учени които са разработвали теми за Византия. Повече руски учени правят това. Много години нищо не е издадено за Византия, с цел задоволяване на интересите на читателите! А любители има много, много дискусии срещам, както злобни така и добронамерени! Но, важното е че се дискутира, особено сега когато има Интернет. Оставям на вас да прочетете книгата, която и най претенциозните ще обогати, но ще ви заинтригува за да търсите нови източници. Често вземам отношение, така разказа става по жив, вземам и страна, даже без да искам правя констатации, които се превръщат в прогнози.
Ето че започнаха да се случват
В началото на годината ходих специално в сърцето на древната Византия – Константинопол. Исках да опресня някои мои спомени и да затвърдя някои факти. Бях вече почти завършила книгата и за да направя някои заключения, реших с цената на всичко пак да отида. Ходила съм седем пъти, като първия е през 1969 година, не мислете, че тогава съм имала такава нагласа, но това което тогава съм видяла и до ден днешен е живо.
Много обичам този град и сега видях ,че любимия ми град има голям възход, няма значение в чии ръце е, предпоследния път когато ходих беше през 2009. Нови сгради, съвременни, небостъргачи със страхотна панорама към Босфора, всичко е като на длан. Нещо което ми направи впечатление беше ускорения пулс на града, града дишаше в духа на младите. Навсякъде имаше млади хора, които бързаха, разговаряха, претъпкано беше по метрото, по огромните дълги тунели с движещи се пътеки. По булевард „Независимост” – този булевард извежда на площад Таксим, народа вървеше на тълпи устремен на някъде. Само млади хора, възрастни не се виждат. Гледах и си казвах, тук нещо ще стане, какво още не зная, но ще се разбере. Интуицията не ме излъга, тава нещо се случи. Но, още нещо имах предвид, едно много старо предсказание, че след 560 години от падането на империята – 1453 година, ще има промени. Казвах си може пък да се сбъднат предсказанията. И не минаха три четири месеца и ето този пулс, затуптя още по силно.
Не мога и не трябва да разказвам цялата книга, защото ще ви отнема от удоволствието сами да се насладите на информацията, къде атрактивна, къде тъжна. Желая приятно четене!
С нетърпение ще очаквам отзивите за книгата, добри или лоши това ще ми е в полза и ще го оценя и ще ми бъде от полза, че съм възбудила интереса ви. Приятно четене!
Николина Ефтимова
