Гостенко среднощна бяла,
като мен и ти не спа,
аз сред думите вървяла,
ти по друми и поля.
Свойта снежна изненада
в заспала тишина редиш,
на жасмина — наметало,
пелена — за лавров лист.
Раздипляш меко одеало
по крайбрежните скали,
даже морска лудория —
в скрежен сън я укроти.
Ще си лягам, скоро съмва,
преди дневна светлина
по-задълго ще запазя
белнатата красота.
А очите щом отворя —
да възкликне Радостта:
— Вижте, сняг се е натрупал!
Зима – на море дошла!
автор: Таня Сарандева
из стихосбирката “От началото тО”