Покровител на града бил Аполон Лечителя, а след него Свети Йоан Предтеча, обясни историкът
Интервю на Цветана Герогиева, Информационна агенция КРОСС
Разбира се. На 19-ти ще има изложба, която подготвяме. Посветена е на манастира „Свети Йоан Кръстител” на острова Свети Иван. Ще бъдат представени най-добрите находки от разкопките, които започнаха преди 25 години. Предметите са от експозициите на НИМ и Созополския музей. И сега правим една обща изложба, която първо ще бъде показана в Созопол, а на 25 август и в Националния исторически музей по случай конгреса по византология.

Созопол е най-старият град в България. Това наиситна е така. Той е основан като градско селище в 611 г. Пр. Хр. Очевидно там има нещо което спада към ирационалното, защото появата на един град никога не е случайна.
През Средновековието градът е попаднал под покровителството на Св. Йоан Предтеча. Това твърди византийският поет Мануил Фил в една поема от 1263 г. Едва напоследък си обяснихме защо – след като бяха открити мощите. Очевидно се е знаело. Това, което е интересно е, че и тогава в манастира хората са се лекували от всякакви болести.
От откриването на мощите станаха много чудеса, покрай самите мощи. Много сакати хора се отърваха от недъга си, други получиха облекчение, но аз не съобщавам за това, макар че местните хора ми казват всичко, което става. Една руска туристка, онемяла и оглушала при атентата в театъра проговори. У нас вестниците писаха с насмешка „Пияна рускиня отрезвя край мощите”. И оттогава не съобщавам тези неща, но на вас ще ви ги кажа.
Това е хубаво, но ние не се отнасяме с уважение към тези неща. Аз не съм чак толкова ирационален, но е факт, че тези неща стават. Може да се държи на ефекта „плацебо”, но това няма никакво значение, важното е че се случва.
Има и нещо друго. Созопол е не само место за лечение. Винаги той е имал едно голямо и сигурно пристанище, защото по целия западен бряг на Черно море, от устието на Дунав до Константинопол, няма такъв залив. Варненският и Бургаският залив, преди построяването на съвременните бетонни съоръжения, са били изцяло незащитени и не са предпазвали корабите от бурите. Затова Созопол винаги е бил главното износно и вносно пристанище на българските земи. Функция, която сега се изпълнява основно от Бургас, през който минават 70 на сто от стоките. Тогава през Созопол са минавали 90 на сто. И както е във всеки голям пристанищен град, освен стоки, там се обменят идеологическа, културна и технологична информация. Така че, каквото и ново да навлезе в българските земи, е навлизало благодарение на Созопол, поне до XIX век.
А ще стане ли днес Созопол център на религиозния туризъм?
Аз следя нещата и зная как изглеждаше Созопол преди откриването на мощите. След 10 септември, след края на празниците Аполония, в града като че ли падаше неутронна бомба. Не можеше да видиш никакви хора по улиците, всичките хотели и ресторанти затваряха и така до следващото лято. Сега за първи път в Созопол имаше много туристи през късната есен и ранната пролет. И те не бяха само от България. Това благодарение на двама високопоставени ръководители. Единият е, президентът Путин, който се поклони пред мощите на Кръстителя. Руските медии естенствено се изпълниха със съобщения за това, в резултат на което хиляди руски туристи през тези 9 мъртви месеца, дойдоха в града. Вселенският Патриарх, той управлява епархийте в Северна Гърция, също съобщи с нарочно писмо и беше пълно и с гръцки туристи през зимата. Млади попчета гърчета, с автобуси и микробуси, с кавалкади от баби цяла зима пълнеха Созопол. Българите, естествено, също идваха. Онзиден си седях в едно кафе и при мен дойде един човек, който от години държи паркинга при старото пристанище. И ми каза: „Много ти благодаря. Благодарение на теб ядем бял хляб”. Това е созополски израз, което означава имаме пари. Обясни ми, че има 5-6 пъти повече автобуси на паркинга в сравнение с други години. Не бях се сетил, че и собствениците на паркинги ще бъдат доволни. Туристите масово идват на групи с автобуси и се оказа, че таксата за паркинг на автобус е много по-голяма от колкото за лек автомобил.
Разбира се, няма да се задоволим само с това. Поклонническият туризъм не е само това да дойдеш да се поклониш пред нечии мощи. Той включва и разглеждането на църквите и параклисите. Трябва да се обясни например защо именно Света Марина, през последните 200-300 години след разрушаването на манастир „Свети Йоан Предтеча”, става покровител на Созопол, а не Свети Николай, да речем – покровителят на моряци и рибари. Това е много интересен въпрос. Аз съм намерил вече решението, но ще го обясня друг път.
източник: ИА „КРОСС“