Мечта за Созопол – Sozopol Dream

Созопол е малък град, който привлича с живопистта на красивите си залези, уюутът на малките улички и спокойният плясък на вълните на Черно море, което огражда сушата от три страни

снимка: Николай Попов; източник: hemingway.blog.bg
снимка: Николай Попов; източник: hemingway.blog.bg

Градът със своите отдавнашни традиции в областта на културата и изкуството е превъзходно място за изложения, артистични изяви, творчески срещи под услужливата сянка на някоя асма. Ключовото местоположение, дългата история превръщат Созопол в неизчерпаем източник на открития от древността, извор на научни предизвикателства за историци и археолози.

Предвид просперитета на туризма в тази част на българското черноморие, повечето предприемачи опериращи в района виждат своят шанс в стремглавото строене на хотели и заведения за обществено хранене. Повечето, но не всички. През 1994 година един софийски строителен предприемач, отдавна влюбен в Созопол решава да установи живота си в старата част на крайбрежното градче. С тази цел той закупува полу рухнала къща на южният бряг, която да възстанови и пригоди за обитаване.

Още при първите копки в двора обаче, наетите за целта работници попадата на руини от сгради принадлежащи на няколко различни епохи. Днес собственикът вече знае, че подобно явление е съвсем обичайно за град с многовековна и пребогата история като тази на Созопол. Основан през 610 г. преди новата ера от милетските гърци като елинска колония, Созопол се явява най-старият град по българските земи.

Първоначалното име на града – Аполония Понтика е дадено в чест на Аполон – древногръцки бог с множество функции, като конкретно в древна Аполония той е бил най-почитан като лечител. В съвремието, старото име на града се свързва с ежегодно провежданият фестивал на изкуствата. През 72 г. преди новата ера, градът е завладян от римляните, които разрушават и опожаряват града заедно с неговата внушителна крепостна стена. Въпреки нашествието, ритъмът на живот в селището се запазва, аполонийци бързо възстановяват жилищата си, храмовете и градската инфраструктура. През IVв. след новата ера след приемането на християнството на официална религия в римската империя градът отново е в подем, вече известен с името Созополис – град на спасението, негов символ е корабната котва. През 812г. от новата ера, когато войските на Хан Крум превземат града при поредната византийска война, Созопол е включен в пределите на мощната тогава българска държава.

Южната крепостна стена и кула в стария СозополВ наши дни на територията на Созопол могат да се видят множество добре съхранени старинни къщи от XVII-XIXв., църкви, параклиси и редица други културни паметници. Те определят неповторимият, архитектурен облик на Созопол, който отстоява традициите на миналото и отстоява името си на архитектурен, туристически и рибарски център. Основания като тези, подтикват собственикът на новозакупеният имот да го предостави в задълбочени археологически проучвания.

Архитектурните разкопки които следват, продължават дълго над предварително очакваният период. За щастие изгубеното време и усилие са възнаградени. Под основите на къщата и в прилежащият и двор са открити уникални паметници на културата, някои от които датират от векове преди началото на нашата ера. Обектите, част от крепостна стена, античен кладенец, зъцнохранилище и антични предмети предизвикват както интереса така и признанието на учените.

снимка на Созолол от въздуха

Божидар Димитров:

“Поради кръстопътното си положение парчето земя между Европа и Азия, България винаги е била в обхвата на големите цивилизации създали съвременната европейска цивилизация – гръцката, римската, византийската, тракийската, българската. Те са оставили стотици хиляди паметници в българските земи и вече се видя, че държавата не е в състояние да се грижи едновременно за всички тези десетки хиляди паметници. Опазването им може да стане само след съчетаването на частни сили с държавната намеса и най-добре е да има синхрон в действията им. Примера със собственика на тази къща по южната алея на созополският бряг, спокойно мога да го твърдя, поради позицията която заема в системата за опазване на паметниците на културата. Първият укоражаващ пример как съчетавайки държавни и частни усилия може да се постигне много в опазването на паметниците на културата по българските земи.”

В подобни случаи разкопките са последвани от консервация и адаптация на руините към новата сграда – процес отнемащ 4-5 и повече години. В последствие по правило собствениците влизат в обитаване на имота, ограждат го като частно владение и заживяват с особено чувство за притежание на антично съкровище. Еуфорията покрай откритията отминава бързо и битието тръгва по старо му. Явлението съвсем не е непознато. Отново, не и в този случай. Първоначалната цел на собственика – устрояването на  спокоен уюутен дом бива заменено от далеч по-мащабно – на мястото да бъде изграден музеен комплекс, който да се превърне в обществено достояние и поредната гордост на созополчани. Главен виновник за съществуването на този проект както и негов инициатор е фондация “Созопол” – организация, създадена през 2002, чиято основна дейност е насочена към съхраняване и … … .

[youtube=http://www.youtube.com/watch?v=W_A0Q8kvcUI&w=710]

Leave a Comment