За синята магия и момичето без мечти
Сред утрото, поръсено с усмивка, повито във мъглива пелена, обърканите ми мечти събира и приютява ги във свойта синева. И сякаш безучастно наблюдава как бъди се живота във града, а толкова изгубени мечти спасява от ритъма убийствен на страха. Сред ледените гласове на вятъра, сред тихото ръмжене на кола, сред плашещо-крещящи клаксони, то пак мълчи…