На 24 юни е роден Свети Йоан Кръстител
Мощите на светеца откриха на остров Свети Иван до Созопол и са изнесени за поклонение в храма „Свети Георги”.
Там са изложени и икони на светеца, в които атонските монаси са отразили мощите от Созопол.
Еньовден е стар славянски празник, който се чества на 24 юни всяка година. На същата дата източно православната християнска църква чества деня на Йоан Кръстител и често обредите и традициите на двата празника се преплитат. В различните географски области името се произнася по различен начин — в Област София името на празника е Яневден, в Струга — Иванден, в Охрид — Ивъндън, във Великотърновско — Иван бильобер или Драгийка.
Празникът съвпада с лятното слънцестоене, затова и много от поверията и обичаите са свързани с пътя на небесното светило и култа към него. На този ден своя имен ден празнуват всички с имена Еньо, Енчо, Йоана, Йоан, Яни, Яна, Янина, Янка, Янита, Янко, Янчо.
Родителите на свети Йоан Предтеча, Захарий и Елисавета, дълго нямали дете. Те били благочестиви и спазвали Божиите повели. Веднаж свещеник Захарий служел в храма. Появил се архангел Гавраил и му казал, че жена му Елисавета ще роди син, който ще се нарича Йоан. Тъй като не повярвал, архангелът го наказал да мълчи до раждането на детето. Като излязал безмълвен, всички разбрали, че нещо се е случило.
Детето се ражда на 24 юни. На осмия ден след раждането Захарий взема една плочка и написва: „Името му е Йоан”, и проговаря.
Счита се, че на Еньовден тревите и билките придобиват най-голяма лечебна сила,която с Изгрева на Слънцето изчезва. Затова билки се берат преди Изгрев. Прави се еньовски венец, през който се провират всички за здраве.
Има поверие, че в нощта срещу Еньовден там, където има заровено имане, от земята излиза син пламък. Затова срещу празника иманярите излизат да търсят имане
Източник: Борислава Богданова