Близо хиляда години живот е имала укрепената крепост Castrum Domini, чийто основи се разкриха при разчистването на боклуци на нос Скамни.

Това каза в интервю за агенция “Фокус” Божидар Димитров, директор на Националния исторически музей и министър без портфейл в оставка.

При почистване на десетилетни натрупвания от боклуци на носа на Созопол е разкрит укрепен замък на управителя на града през средните векове. Созопол, един от големите български и византийски средновековни черноморски градове, е най-голямото черноморско пристанище на България от VІІІ до ХІV век. Във всеки голям средновековен град е имало една вътрешна крепост с различна големина, но общо взето до 500 – 600 кв.м. На латински се нарича Castrum Domini – „Каструм Домини” (Крепостта на господаря). Тя има различни имена, понякога е наричана укрепен замък на феодала, понякога с френското име донжон (в Западна Европа), каза Божидар Димитров.
Тази крепост обикновено е на най-стратегическото място на града.

Тъй като трябва да пази господаря, както от външен враг, след като бъдат преодолени от него крепостните стени на големия град, така и от бунтове на подвластното население. Тази крепост е по-голяма и по-здрава от обикновените крепостни стени. Ако е крепост в континента, обикновено е на хълмче, което доминира над града (в античността това място се нарича Акропол). В морските градове е обикновено на носа на полуострова, той осигурява по-добра защита и великолепен обзор към морето, откъдето идват както парите от морската търговия (за която пак отговаря господарят на града), така и вражеските флотилии, които възнамеряват да го атакуват

каза Божидар Димитров.

В това отношение носът на Созопол – Скамни – дава великолепни възможности. От него и сега се вижда целият бургаски залив – от нос Емине до Маслен нос, със средновековните градове Емона, Несебър, Анхиало, Поморие, островите Свети Иван, Свети Петър, остров Анастасия. Характерната извивка като дъга на созополския полуостров дава възможност от носа да се наблюдава и сухопътният път към град Созопол. Тези стратегически възможности очевидно не са били пропуснати и там върху терен от няколкостотин квадратни метра, е изградена малка, но много силна и мощна крепост. Десетилетия и може би столетия върху развалините са се трупали боклуци. До средата на `60-те години, когато градът беше обявен за курортно селище, созополчани са изхвърляли боклуците от двете страни на полуострова и те са се натрупали там, тъй като няма накъде да се оттекат. След разчистването им се видя, че кулата на този замък е петоъгълна, т.е. е посрещала е евентуални удари на стенобойни машини, които могат да се разположат по скалите наоколо, или ако бъде обстрелвана от вражески кораби. Тя е два пъти по-голяма от обичайните кули на созополската крепостна стена. Към нея има някакви помещения, които са разрушени. Те вероятно са жилище, параклис, църква, зърнохранилище, водохранилище, много добре изградено, където едно кръгло помещение е обмазано с характерния за този род съоръжения хидроскопичен средновековен цимент. Много добре се вижда, че крепостта е съществувало от VІ век, когато е предприето голямо крепостно строителство по Черноморието от императорите Анастасий и Юстиниан Велики, вероятно до превземането на града от турците през 1453 година, т.е. съоръжението има около 1000-годишен живот

каза още Божидар Димитров.

Източник: ИА “Фокус”