СТРОШЕНА
Душата ми – парче стъкло
строшено от вашето его,
как цяло ще стане и то
отново да гледам през него
вас в блясък, излъскани.
А тук – все съм си Аз…
И зад парчетата скърпени
не виждате… Моят анфас –
в образ неясен се губи,
трошен и лепен, излинял,
но никога няма да купя душа
правена с ваш материал.