Таня Сарандева

ЗОВ

Отмина есенният ден…
В нощта дъждецът затрополи.
Под дъждобран жълто-зелен
заспиват старите тополи.

Върви покрай дома и път,
по който никой не минава.
В тъмно локвите блестят,
светлина се отразява…

Прозорецът – във мрака чака
сънят и пак, и пак не иде…
Струна горестно изплака,
извика със познато име.

Не за сън – за теб жадува.
Иди, почукай на вратата…
Не е заспала, но сънува…
„В този сън ще те дочакам!”