ВИЗИТКА
Ще поспрете ли?…
Да, влезте… лесно е.
Оставих отворено.
Гостоприемна е гостната –
такъв и е корена…
Не се безпокойте –
тя се радва на хората!
Удобно се настанете, моля
на дивана,
или на стола…
Питие? Малко от алкохола?
Какво друго?
Кафе? Чай?
Може би кола?
Пийнете нещо…
Не дръжте душата в окова!
Е,
разтворете малката книга.
Почетете…Четете…
Четете…
Ако края сте стигнали,
зная, че някъде нещо
не ви е достигнало.
Но… от мен толкова.
За другото…
не съм смогнала.
Влюбен във вятъра беше човекът, който мечтата си беше направил близо до синята морска пътека в китно селце живот бе добавил. Влюбени хора идваха в замъка граден със години, с любов във сърцето. Докосваха с пламък в очите омаята, запазили в себе си любопитството детско.
Созопол Този град е жив, жив, благодарение на къщите … <> Sozopol This town is alive, alive thanks to the houses …
Как мил и скъп си ти за мен Созопол,
ти древен си, но и много млад!
За нищо на света не бих те заменила,
за мен си ти най-хубавият град!
Евдокия живяла в сирийския град Илиопол. Тя събрала богатство почти колкото царската хазна с греховни дела. Така умъртвила душата си и вкаменила сърцето си. Странстващ монах на име Герман отседнал в съседство на Евдокия. Тя чула молитвите му и много се трогнала. Евдокия станала християнка и започнала да разпространява вярата. Противниците й я преследвали и…
„ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ!” Господи, родил си се в нашия ден — от светлинната обич на Отца сътворен. Път земен страдален до кръв извървя, а душата се молела, опознала страха за избавление… Хула зловеща, мъст владетелска, зла на Голгота Те разпна, заради добрите дела. Когато човек си, сякаш много си слаб, сам да пребориш човешкия ад.
Слънцето усмихнато играе с първите цветя на пролетта и въздуха наоколо ухае на топъл ден,на дъжд и на трева… И сладък липов цвят опиянява живота мой и всеки следващ ден… А пътя свой съдбата продължава и сигурна съм-води те при мен!