Старият град е любовно признание,с въздишка излязла от морската пазва,
в мигом възкръсва далечно предание – сладостна тръпка телата полазва.
Бавно изгрява на слънцето дискът, Созопол светлее след звездния мрак … автор: Стефан Узунов
Обичам да се събудя рано,
докато Созопол още спи,
а чайките рисуват само,
по пясъка триъгълни следи.
Влюбен във вятъра беше човекът, който мечтата си беше направил близо до синята морска пътека в китно селце живот бе добавил. Влюбени хора идваха в замъка граден със години, с любов във сърцето. Докосваха с пламък в очите омаята, запазили в себе си любопитството детско.
… пак там ме възпитаха да раздавам, да обичам, научиха ме да намирам щастието в ствола на старата смокиня, в аромата на пържената риба от най-сръчните ръце на милата ми леля Елена! Обичах да се крия в тесните созополски римни по залез слънце
От Созопол до Мичурин Ден и нощ, във страшни бури Курс държим със катера любим. И моторите надуват, Чак до Босфора се чуват, От Созопол до Мичурин Плаваме безспир. Във морето сме кат вкъщи, Нека то се пени, мръщи – Знаем ний, другар е то за нас! И вълната ни залива,
Созопол. Понесен върху летните вълни,
дъхът ти с вкус смокинов ме обгръща.
Изтриваш парещите ми сълзи
и с топли длани нежно ме прегръщаш
Море, Море,
дълбоко и безкрайно!
Нали разбираш
всичките езици?
Кажи, Море,
как мога да му кажа,
че само него чакам.
И обичам.
Созополската поетеса Таня Сарандева издаде новата си книга озаглавена “През погледа на третото око”
Как мил и скъп си ти за мен Созопол,
ти древен си, но и много млад!
За нищо на света не бих те заменила,
за мен си ти най-хубавият град!