Созопол и вдъхновението

Споделяме с приятелите на Созопол пътепис от блога на thefaceoftheshadow

Въпреки че времето напоследък крие своя летен характер, не трябва да позволяваме настроението ни също да се смрази. Затова искам да ви разведа из красивите улици на Созопол. Един морски град, който аз посетих миналата година за първи път… но който ще остане завинаги в сърцето ми. Хайде, каня ви на разходка. Доброто настроение-задължително!


Още с първите сгради на „стария Созопол” се усеща атмосферата. Една мистична красота, която ви докосва от всяка улица, от всяка стена.

 

Дори и в заведенията цареше подобна атмосфера. Управителите хитро се бяха сетили да се слеят с идентичността на града, за да бъдат по-ефектни.

 

 

Нищо не навява толкова силни спомени, колкото старинните къщи. Само ако можеха да говорят. Щяха да кажат толкова неща, които ние само можем да си представяме. А килимчетата и сувенирите, които се продаваха пред тях, допълваха автентичността им.

 

 

Преди мощите на Йоан Кръстител да бъдат преместени в ремонтирания храм „Св.св. Кирил и Методий”, тези толкова ценни парченца от историята, бяха подслонени от храма „Св. Георги”, разположен в центъра на Стария град.

 

 

Да отидеш в Созопол и да не минеш по „стените на Аполония” си е истински грях. Стените били изградени още през 611 година пр. хр. Макар през 72 година пр.хр. да са сравнени със земята от римски завоевател, няколко години по-късно са възстановени.

 

 

Пред стените има една скала, която се вписва много добре в пейзажа. Поредното красиво място!

 

 

А ето и един малък плаж. Над него са ситуирани малки семейни хотели. Една от спокойните части на града.

 

 

От плажа се виждаше остров „Свети Иван”. Мястото на което бяха намерени мощите на Йоан Кръстител. Някой ден, когато имам повече време, бих искал да разгледам и острова, ако има някакъв начин.

 

 

„Созопол, град на Слънцето”. Този надпис ни изпрати и наистина, старият Созопол докосна с лъчите си и ни стопли в своята слънчева прегръдка. Нещо повече. Още преди пристигането ми в града, аз усетих красотата му. Той беше източник на вдъхновение, поне за мен, който роди в ума ми идеята за един роман. Роман, който с днешна дата е завършен и ще се радвам някой ден да види бял свят. Началото на романа беше публикувано и тук, в блога ми.

Ако искате да си го припомните или да го видите, посетете тук- thefaceoftheshadow.blog.bg/drugi/2011/07/03/.573470

А сега ви оставям с песента, която лично аз свързвам с лиричната, нежна и докосваща душа на Созопол. Пожелавам ви едно страхотно лято. Надявам се, разходката да ви е харесала. До нови срещи!

[youtube=http://www.youtube.com/watch?v=OH5XorOdx0w]

източник: thefaceoftheshadow

1 thought on “Созопол и вдъхновението”

  1. Bojko Tonev

    Sozopol e mnogo krasiv grad osobeno prez noshta pokrai aleqta.Vsi4ko sveti i stava za krasivi snimki.Dovijdane.Lek den i leka ve4er.

Leave a Comment